БЪЛГАРСКА МЕЧТА: ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ 2022 – 2032

I. Кои сме ние?

1. Ние сме тинк-танк “Българска мечта” с тригодишна история.
2. Ние сме със знание и опит в бизнеса и в управлението на компании, които не зависят от публични ресурси.
3. Ние сме мъже и жени в активна възраст, въвлекли и своите деца в работата и уважението към труда, към успеха, и към българите у нас и по света, където и да се намират.

II. Какво правим?

Нашето движение работи в следните направления:

1. За развитие на нацията, което ще рече – за изграждане на културна и конкурентоспособна българска нация, работеща за и разчитаща на взаимно доверие между всички българи, взаимно уважение и взаимна подкрепа между всички нас и оттам – национално благоденствие.
2. За постигане на отговорна към поколенията ни държавност, отдадена в полза на хората и на българския бизнес.
3. За развитие на икономиката и благополучие на нацията.
4. За привличане към каузата на “Българска мечта” на хора с висока култура и опит, които безвъзмездно и само в полза на обществото да предоставят своята експертиза (знания и опит), така че да намерят място в държавни концепции, доктрини и планове.
5. Нашите ценности стъпват на традиционни български ценности и на убедеността ни в бъдещата значима роля на България, с вярата в обединена Европа, като единствено възможно решение за самостоятелното социално-икономическо развитие на повечето европейски държави.

III. Защо го правим?

Осъзнали сме, че каквото сме направили само за себе си, умира с нас. Каквото сме направили за Отечеството и за света, остава завинаги.

IV. Какво е състоянието на нацията и държавността у нас

1. За жалост през последните десетилетия липсва единство и ентусиазъм в българското общество. Между причините за това са нарушените връзки между поколенията и различните социални групи, фрагментацията на медиите и ерозията на доверието в общо разпознати личности с безспорни качества, знание и морал.
2. Като следствие българското общество е объркано и разделено, за жалост доведено до грешното разбиране, че личното благоденствие се реализира самостоятелно, без да се интересуваме от интересите на семейството, на съседите, на съгражданите, на българите у нас и по света.
3. Публичните лидери на обществото и представителите на публичната власт са фокусирани върху себе си и личните си разбирания и алчност, поради което не разбират достатъчно и не обръщат внимание на дългосрочните интереси на обществото и българския бизнес за социално-икономическо развитие на нацията и държавата.

V. Посоката, в която гледаме

1. Времето, с което разполагаме, така че да не загубим достижения на хилядолетната българска култура е много малко. Това е обективна оценка, стъпваща на демографски и социални фактори, както и на икономическото състояние на нацията.
2. Разделението в обществото трябва да спре, езикът на егоцентризма, самодоволството и омразата към опонента трябва да се замени с изслушване, вникване и приемане на бележките на хората с различни мнения, дори когато не сме съгласни с конкретни становища. Това е условие за създаване на среда на уважение и развитие.
3. Труд, високопроизводителен и висококачествен труд на всички нас е също сред условията за социално-икономическо развитие. Трудът на обикновения работник и на ръководителя на смяната; трудът на ученика и на учителя; трудът на лекаря, на кмета, на държавния служител – трябва да е всеотдаен, висококомпетентен и на висотата на най-добрите световни образци. Друго решение за постигане на общо благоденствие не е известно на науката и на практиката.

VI. Имаме ясни цели

1. Дефиниране на приоритети за развитие на хората и обществото, което ще рече: стратегическо развитие на конкурентоспособни български отрасли, паралелно с фокусиране на българското образование и наука в същите икономически отрасли – за постигане на синергия между стратегическо профилиране, икономически потребности, потребности от технологии, потребности от академично подготвени кадри.
2. Постигане на висока култура, общи ценности, модерно образование и език на взаимно уважение в нацията, с основна роля за това – на възпитанието в детските градини, на образованието и възпитанието в училище, както и на образованието в университетите.
3. Създаване на управленска култура за вземане на законотворчески и други стратегически управленски решения в публичния сектор от страна на ресорните ръководители на централната и общинската власт след отделяне на време за своевременно обсъждане на проектите за стратегически решения с българския бизнес в съответния отрасъл – на базата на системно провеждани работни срещи във формат „държавни лидери – лидери на българския бизнес“ да се познават текущите потребности на българския бизнес и обществото.

VI. Как ще постигнем тези цели

1. Повишени изисквания (и неизменяеми изисквания) към заемането на длъжностите на възпитателите в детските градини, към учителите в училищата и към преподавателите в университетите.
2. Повишени критерии (и неизменяеми критерии) за заемане ръководни публични длъжности, като гаранция, че най-подготвените от нацията ще водят нацията и ще осигурят нейното социално-икономическо развитие. Нулева толерантност към ниската култура, езика на омразата и егоцентризма във всички публични информационни канали (обществени и търговски телевизии, радиопредавания, социални мрежи, всякакви форуми и събития), защото текущото отношение към културата, езика, обноските, оценката и самооценката е на критично ниво, което обърква нацията, омаловажава труда и културата на всички.
3. Ясна и комуникирана с обществото Стратегия за социално-икономическо развитие 2022-2032, разписана в ясен стратегически документ (един единствен) и екстраполирана в съобразени с нея стратегии по отрасли (образование, здравеопазване, енергетика, земеделие, транспорт, туризъм, финанси, сигурност, външни работи, отбрана).

VII. Стратегия за социално-икономическо развитие 2022 – 2032, фокусирана в следните стратегически направления

Първо стратегическо направление на развитие

1. Специализация в няколко отрасъла на икономиката, например в 6 отрасъла, като специализацията трябва да позволи България в рамките на 7-8 години да изгради национален технологичен капацитет, който да повиши жизнения стандарт на българската нация.
2. Специализацията в 5 конкретни индустриални отрасъла ще създаде реална конкурентоспособност на българската икономика в регионален и глобален план, ще създаде работни места и условия за лидерски икономически позиции в конкретни продукти и услуги.
3. Специализацията в 5 конкретни отрасъла ще развие науката и образованието в тези направления, ще фокусира и стимулира националните и чуждите инвестиции в тях, когато станат конкурентноспособни.
4. Специализацията в 5 конкретни индустриални отрасъла освен, че ще създава с години напред специалисти в областта на конкурентно ниво, ще задържи българските млади специалисти, млади експерти, млади ръководители да работят в страната.
5. Специализацията в 5 конкретни индустриални отрасъла ще повиши доходите на заетите в тях, но и на всички косвено ангажирани с тях.

Основи

• Върховенство на правото
• Здравеопазване / Хуманизъм
• Изследователска и развойна дейност / Наука
• Енергетика – производство и преносна система
• Транспортна инфраструктура / Мобилност

Приоритетни сектори

• Биодинамично земеделие и храни, билкарство, фитотерапия
• Фармация (противоположна на концепцията на big pharma), медицински туризъм и балнеолечение
• Индустрията на новата мобилност
• Отбранителна индустрия
• Нишов туризъм, съобразен с природните и културни богатства

Второ стратегическо направление на развитие

Дефиниране и възпитание в единни ценности на обществото, единна култура и взаимно уважение от и към всички българи у нас и по света.

Индивидуални ценности

1. Индивидуалните ценности не могат да бъдат упражнявани в противоречие със семейните ценности или националните ценности.
2. Всичко в живота се постига с усърдие; трудолюбието е съзидание и уважение към труда, това подпомага успеха на всеки поотделно и на всички заедно.
3. Уважение към по-способните: както към по-възрастните, така и към по- младите.
4. Обръщение на “Вие” към всички по-възрастни и на всички непознати.
5. Потискане на собственото его в общуването, търпеливо изслушване, приемане на различно мнение.
6. Стремежвъввсякаделоваактивносткъмнамираненаобщияинтересикъм загърбване на различията.
7. Спазване на Сребърното правило на етиката (не прави другиму онова, което не искаш да се прави на теб), но най–вече на Златното (прави другиму това, което искаш да правят на теб).
8. Добротворство без очакване за възвръщаемост.

Семейни ценности

1. Уважението към семейството започва с по-възрастните, продължава през уважението между съпрузите и уважението към децата и роднините.
2. Грижата за семейството е неотменима задача на всеки негов член.

3. Съизмерима с грижата за семейството е тази за приятелите и за съседите.
4. Създаване на семейство между 20 и 30–годишна възраст, със стремеж към 3 деца през същото десетилетие.

Национални ценности

1. Децата
2. Възрастните хора
3. Добруването на семейството, приятелите, съседа, квартала, града и страната е толкова важно, колкото собственото и е истинската гаранция за вътрешната сигурност.
4. След влизането на България в ЕС и НАТО, ни липсват колективни национални цели и обща посока. Превърнали сме се рентиери, които следват само чуждите посока и ценности. Трябва да дефинираме специфично български общи цели и колективен начин за постигането им.